ЕВТИНИ САМОЛЕТНИ БИЛЕТИ

  • Амстердам-ниски цени!
  • Аликанте-ниски цени!
  • Атина-ниски цени!
  • Барселона-ниски цени!
  • Бангкок-ниски цени!
  • Берлин-ниски цени!
  • Букурещ-ниски цени!
  • Франкфурт-ниски цени!
  • Лондон-ниски цени!
  • Мадрид-ниски цени!
  • Хамбург-ниски цени!
  • Ханой-ниски цени!
  • Хонгконг-ниски цени!
  • Шанхай-ниски цени!

Какво трябва да знаем за Interline и Code Share споразуменията между авиокомпаниите

Какво трябва да знаем за Interline и Code Share споразуменията между авиокомпаниите

След увеличените възможности за пътуване, падане на визи, драстичното увеличение на предлаганите от авиокомпаниите маршрути трябва да знаем някои неща и за споразуменията между авиокомпаниите които пряко засягат пътниците.

Едно от най важните неща е когато  полета не е директен да сме сигурни че всички връзки са на един билет. Когато отделните отсечки са на един билет дори когато нещо се обърка, като например закъснение и невъзможност за прикачване вие сте сигурни, че билета ви ще бъде презаверен за следващия възможен полет в който има места и багажа ви ще бъде доставен до крайна точка от пътуването. 

Авиокомпаниите имат споразумения чрез които става възможно полети от две различни авиокомпании да бъдат включени в един билет по два начина Interline и Code Share.

Важно е да се знае какво представляват и по какво се различават тези споразумения

В тази статия ще обясним как тези споразумения работят и двата вида билети (multi-carrier и code share) които са резултат от тях.

Interline Agreements 

Са най фундаменталната част от споразуменията между авиокомпаниите.

Те се случват тогава когато две авиокомпании са съгласни техните полети да бъдат включени в един билет.

Това може да бъде когато на отиване се лети с една авиокомпания а на връщане с друга или когато се сменя една авиокомпания с друга в една посока. Това позволява на пътниците да пътуват с един билет и да бъдат застраховани срещу евентуално закъснение или анулация при някой от полетите и че техния багаж ще бъде доставен до финалната точка от маршрута.(въпреки че за багажа е необходимо допълнително споразумение)

С това споразумение авиокомпаниите определят какви тарифи да се публикуват по кои полети това е възможно, коя от авиокомпаниите може да издава билета или и двете.

Когато бъде закупен такъв билет то той ще бъде издаден от една от двете компании и цената ще бъде платена към нея както и всички такси. Тази авиокомпания се нарича издател и билета се издава под нейния номер(първите три цифри от билета са ИАТА кода на авиокомпанията пример България Ер има код 623……).Другата авиокомпания е само превозвач и тя получава своята част от сумата от издателя.

Поради нарасналата конкуренция превозвачите постоянно сключват нови споразумения по между си(Като пример Бритиш Еъруейз и Върджин за полети до САЩ).

Едно много важно условие при този вид споразумения е, че при закъснения и анулации компанията издател на билета може да пререзервира билета за всеки един превозвач по същия маршрут с който има интерлайн споразумение дори с преките конкуренти.

Повечето от традиционните авиокомпании имат добре изградени връзки от споразумения. Единствените авиокомпании които нямат никакви споразумения са ниско тарифните.

При тях при закъснение или анулация полета ви не може да бъде прехвърлен на друга авиокомпания.

 

Често срещан резултат от това споразумение са тъй наречените Multi-Carrier или Интерлайн билети. При тях фигурират номерата на полетите и на двете авиокомпании и обикновено в онлайн търсачките те се изписват като MULTI-CARRIER ПОЛЕТИ

Интерлайн билетите може да са по евтини от Code Share тъй като пътника може да избира на коя от авиокомпаниите да бъде издаден билета, а доста често цените за един и същи полет може да се различават в зависимост от авиокомпанията издател на билета и нейната ценова политика. Интерлайн опцията не се вижда от пътниците когато се купуват билети от авиокомпанията, тъй като всяка авиокомпания продава единствено техните билети. Това може да се види на сайтовете на туристическите агенции.

 

 

Code Shares

Това са търговски споразумения между авиокомпаниите, които позволяват една авиокомпания да публикува полета като неин с нейния номер но всъщност полета да се изпълнява от друга компания. Тази компания се нарича Маркетинг превозвач а другата която всъщност изпълнява полета се нарича опериращ превозвач.

Има два вида Code Shares.

Първия (и най трудно различим от пътниците е когато една авиокомпания обикновено по малка изпълнява полета но тя не продава билети за този полет, тя просто е наета да извърши полета).В този случай пътниците трябва да се съобразяват с правилата за превоз на пътници, багаж и др. единствено с Маркетинг превозвача.

 

 

 

Втория случай е когато една авиокомпания използва своя код за продажба на билети за друга авиокомпания (като например пътник купува билет до САЩ с Бритиш Еъруейз но се оказва че лети с Американ Еърлайнс.)

Въпреки маркетинговото споразумение Code Share, за да може полетите да са на един билет и багажа да бъде превозен до крайната точка от пътуването авиокомпаниите трябва да имат и интерлайн споразумение по между си.

 

Тези полети в търсачките излизат като полет на определена авиокомпания

 Преди години code share полетите бяха лимитирани до там че маркетинг компанията въобще не се включваше в маршрута. Като пример към днешна дата може да се посочи Американ Еърлайнс които не летят до Близкия Изток но продават билети със своя номер и под тяхното име за полети на Етихад, 

В наши дни по често срещания code share е когато маркетинг превозвача е и опериращ превозвач по една от отсечките(като например София до Сащ, пътник закупува билет на Луфтханза и полета до Германия се изпълнява от Луфтханза, а от германия до Сащ  се изпълнява от Юнайтед )

Също е възможно един полет да бъде предлаган от повече авиокомпании под техния код. Това е преди всичко възможно при авиокомпани в един съюз.Пример всеки полет от и до САЩ на Бритиш, Американ Еърлайнс, Ибериа и Фин Ер може да бъде продаван под номера на всяка една от тях.

Това може да е доста объркващо за пътниците които имайки билет за една авиокомпания всъщност на летището разбират че летят с друга, защото при code share чекирането става с опериращата авиокомпания на първия полет, а не с маркетинговата. Представете си че имате билет до САЩ от Лондон  с Бритиш които летят от Хийтроу терминал 5 и отивайки на летището се оказва че всъщност полета ви е с Американ Еърлайнс които летят от терминал 3 и вие нямате време да стигнете до другия терминал на време.

Друго което трябва да се има предвид е че маркетинговата и опериращата компания може да имат различни правила. Примерно лимит в килограми и размери на ръчен багаж, места които се заплащат. Би било доста неприятно пътник който пътува с 10 кг ръчен багаж защото толкова е лимита на авиокомпанията която продава билета, отивайки на летището да се окаже, че има право на 8 защото толкова е лимита на опериращата.

 

This website is designed by Expedia.bg